Лично, но същевременно споделено (т.е. публично) пространство за артикулиране на мисли и смисли, а понякога и … ъъъ … емоции. (Ха, нищо ново под слънцето 
) Започвам този блог, провокирана от любопитството ми към именно този превърнал се в масов, а следователно и значим по някакъв начин феномен – вместо да се чудя от страни кое кара толкова много хора да излагат и заявяват публично лични размисли и страсти и/или граждански позиции, каква е тази жажда за самопубликуване, какъв е този особен вид ексхибиционизъм, вместо надменно да психоанализирам, социологизирам, рационализирам, типологизирам и т.н. -зирам, (а следователно и обективирам), реших да се включа в играта и да я разчовъркам отвътре. Умишлено отказвам (засега) да о-пределям конкретна идея относно съдържанието на собствения ми блог - искам да разбера какво би се получило, ако оставя на това пространство възможността да се случва, без да му задавам предварително пределите на допустимото (с уговорката, че невидимите и неизказани вътрешни граници винаги съществуват и трудно можем да избягаме от тях, а и не е необходимо). Т.е. съдържанието само ще определи собствените си ограничения и специфики, само ще се де-финира и определи стилово (хм, добре, де, и аз ще участвам). Надявам се, че това ще ми даде отговори (някакви, макар и непълни, но все пак има и други пътища) на въпросите, с които започнах, а и на някои други, които задавам към себе си . Та … все пак (понеже ми е много любопитно) … кои са Вашите причини, които Ви предизвикват да поддържате блог?
P.S. Казвам се Евгения Янчевска. Ако искате да се свържете с мен, можете да го направите на ev_yan@yahoo.com
