Опитът отвъд националната реторика (или 22 септември в контекста на плурализъм на идентичности)

“Това е финалният продукт на национално-освободителните усилия, един универсален комплексен акт на цялата българска общественост, с който се слага край на психозата на зависимостта и България окончателно сваля фесовете, повече духовните” . Това каза вчера историкът проф. Андрей Пантев в някакво интервю във връзка с честванията по повод 101 години българска Независимост.  На някого да му настръхна косата от прилив на гордост? Избирам и слагам този цитат тук на съвсем случаен принцип. Де факто няма никакво значение коя от видните ни обществени фигури е изрекла тези думи, нито пък по повод на кой точно национален празник, защото всички слова, както се полага на едно такова събитие, звучаха по този гордо патриотичен, високопарен, социално легитимен и по мое мнение празен начин. Разбира се, имаше различни вариации по темата, но общият тон на съдържанията (и на думите, и на практиките по време на честванията) , както обикновено преповтаряше скучната патетика на учебникарската щампа за величието на българската държава и нация.

Странно, но не намерих официални данни за броя на хората, присъствали на въпросните чествания в София, например. Въобще нацията (не тази абстрактната, а аз, ти, приятелите ти и т.н.) нещо ми се позагуби във вчерашния национален празник.

За сметка на това научих от “първа ръка”, че редиците на ентусиазираните от Независимостта ни граждани били доста рехави. Забавното в случая е, че тази информация получих от може би един от най-заинтересованите (в смисъла на “имащ интерес”) от националния празник хора – търговец на ръчно изработени трибагреници Нали се сещате, един от онези симпатични чичковци, накачулени отвсякъде със знамена, които можете да срещнете по такива събития ( хм, както впрочем и преди големи или не толкова големи футболни драми, например).  По пътя си към сборния пункт на предстоящото велошествие, на което като потенциален пазар за стоката си възлагаше особено големи надежди,  той се поспря, за да сподели сполуките и несполуките си от търговията с българския патриотизъм. Обясни как си записвал в един тефтер всички важни исторически дати, както и други събития, на които според неговата “маркетингова стратегия” продажбите му би трябвало да бележат значителен възход – уви, вчерашната историческа дата не бе донесла особено големи приходи.

Споделям тази обикновена случка, защото предприемаческият опит и отношение на този човек към българския патриотизъм и неговите символи ми се виждат малко по-смислени, адекватни и близки до всекидневния свят на българина, чиито елементи в крайна сметка удържат неговата идентичност, отколкото високопарните слова, с които започнах тази публикация. Опитът отвъд реториката предлага малко по-различна оптика към националното. Поради непосредствения си ежедневен досег  до (хм, нека ги наречем в случая) “потребителите на трибагреници” той е в много по-голяма степен наясно с нивото и съдържанието на националната ни гордост, с това какво вълнува и какво не вълнува София и нейните граждани, от един професор по история, например, все още мислещ науката “история” и нейното значение през патоса на  “величавото минало на 1300-годишната ни държавност”, осмислящо настоящето ни.

Не знам колко знаменца е продал чичкото по време на велошествието, но знам, че то, за разлика от националния празник,  събра на едно място повече от 1500 души – усмихнати и слънчеви хора от всякакви възрасти, обединени от обща идея и интереси, превърнали се в достатъчно важна опорна точка на техните идентичности, за да си струва тя да бъде отстоявана (граждански) активно и колективно.

И накрая, едно уточнение, вместо заключение – не оспорвам политическото и социалното значение на факта на Независимостта ни. Това, към което се опитвам да насоча вниманието, е необходимостта от преосмисляне на националното – на ниво официални дискурси, символи, ритуали, смисли, за да може те да си кореспондират по някакъв адекватен начин с практиките, на чието ниво очевидно се случват някакви други неща – неща, които историята (в смисъла й на национална митология) не успява да обясни.